Ваклуш Толев, българският духовен учител, предлага дълбоки прозрения, които сливат философията, духовността и човешката еволюция. Той вярва, че всеки човек притежава потенциала да стане бог, като подчертава, че човешкото развитие е както физическо, така и духовно. Толев предефинира злото като „нееволюирало добро“, виждайки го като преходно състояние, което може да бъде трансформирано чрез осъзнаване. Той учи, че истинската свобода се постига чрез съзнателна жертва, при която човек преодолява низшите желания в преследване на по-високи цели. Освен това Толев разглежда религиите като временни форми на вечна мъдрост, съществена, но в крайна сметка трансцендентна. И накрая, той поставя любовта в основата на човешката и универсалната еволюция, описвайки я като енергията, която обединява и движи прогреса на цялото творение.