Наргилето, понякога наричано наргиле или водна лула, има дълга история и за първи път е използвано като медицинска помощ в древна Персия. Той се разшири до Близкия изток и Индия, където кафенета и обществени пространства често го използват като културно представяне на свободното време и социализиране. Наргилето се състои от купа с ароматизиран тютюн, поставена над съд, пълен с вода, с маркуч, използван за извеждане на дима. В Близкия изток и Индия пушенето на шиша има културно значение и е свързано с празнуване, работа в мрежа и свободно време. Пушенето на наргиле носи рискове за здравето и може да доведе до сериозни здравословни проблеми, въпреки широкото му разпространение. В световен мащаб наргилето продължава да играе важна роля в социалното взаимодействие и културната практика.