Гърците обогатяват парфюмерийното наследство на Египет, превръщайки го в изтънчено изкуство, като вярват, че ароматите помагат за връзка с боговете. Римляните, наследявайки гръцката любов към парфюмите, ги внесат във всекидневието и дори в военните знамена.
В древен Египет, който се счита за родното място на парфюмерията, ароматите имат централно значение в ежедневието и религиозните ритуали. Египтяните извличат благоуханни есенции от цветя, билки и смоли, смесвайки ги с масла, за да създадат ценни парфюми, символ на пречистване и статус. Археологически находки доказват, че флаконите за парфюми са неизменна част от погребалните обряди на фараоните.

Паралелно с това в Месопотамия, жената Тапути става първият записан парфюмерист в историята, използвайки цветя, масла и подправки. Търговските пътища разнасят тези ароматни знания из целия древен свят, спомагайки за разцвета на парфюмерийните традиции в Персия, Гърция и Рим.
След падането на Римската империя, парфюмерията премества центъра си на изток, в ислямския свят. Арабските учени и лекари усъвършенстват процесите на дестилация, революционизирайки парфюмерията. Търговията разпространява ориенталски аромати като мускус, жасмин и кехлибар в Европа, вдъхновявайки възраждането на парфюмерийните традиции.